Верка Сидерова - със Златна Добруджа в сърцето
Мария ДОБРЕВА,
Фондация " Вигория "
Народната певица Верка Сидерова, чиито осъществявания не престават да възхищават няколко генерации нейни фенове, е към този момент съвсем на 98 години (р. 26.04.1926 г.). Обградена от домашния уют на своето жилище, с панорамен взор към Витоша, тя е престанала да дава изявленията и да посреща публицисти. Но Верка продължава да е измежду хората и в сърцата на хората, тъй като прелестното завещание, което остави в Златния фонд на българското радио и телевизия е живо и вдъхновяващо.
За следващ път усетихме мощното влияние на националната ария " Лале ли си, зюмбюл ли си ", изпята и записана за първи път от Верка Сидерова, на 40-то Световно състезание по художествена гимнастика във Валенсия през 2023 година, където националният ни тим завоюва първо място. Песента " Лале ли си, зюмбюл ли си " Верка научава от баба си Елена, майка на майка й. Тази ария, изпълнена с присъщите за певицата дълбочина и мелодичност на гласа, се трансформира във визитната картичка на Добруджанския славей, както я назовават.
През май 1951 година е основан отбор за фолклорни песни и танци в София. Филип Кутев, един от основателите на ансамбъла и след това началник, запленен от благосъстоянието на българския фолклор, мечтае да го трансформира в театрално изкуство - събира достоверни фолклорни песни и ги приспособява за многогласово осъществяване. Когато Филип Кутев чува за първи път осъществяванията на Верка през 1952 година, той е безапелационен - подобен гений не трябва да се пропилява. Прави всичко, да улесни към този момент омъжената Верка да се реалокира в София - спомага и брачният партньор й, авиатор в Балчишкото летище, да си откри работа в столицата. Веднъж усетила, че е призната като надарен реализатор, Верка не жали време и старания, с цел да се учи от тези, които са с повече опит в театралните изяви от нея.
Под управлението на Филип Кутев ансамбълът се оформя като един от водещите в страната. Изявите на Държавния отбор за национални песни и танци се трансформират в блестящо културно събитие, както у нас, по този начин и в чужбина. Верка с неспокойствие си спомня, че първото й излизане на турне зад граница е в Чехия през 1953 година Възторженото отношение на публиката и забележителностите на Златна Прага я пленяват. Повече от 30 години нейните невероятни театрални осъществявания като солистка в ансамбъла са изправяли на крайници омагьосаната аудитория в 29 страни - Съединени американски щати, Япония, Русия, Франция, Англия, Гърция, Монголия, Виетнам, Израел и други
Занизват се дълги години на работа в ансамбъла, записи в радиото и малкия екран. Освен изпълнителско майсторство, Верка има и умеенето да поддържа връзка вълнуващо и запаметяващо се с фенове и млади реализатори. Тя раздава обилно песните си и опита си като реализатор. Изслушва начинаещи артисти, поучава ги, окуражава ги. След пенсионирането й нейният ангажимент към българското фолклорно изкуство не секва - осъществявания в малкия екран, гостувания в разнообразни стратегии.
Съхранената й памет й разреши на 85 години да разсъни спомените и да опише историята на живота си със свои думи. Това беше нейното предпочитание - автобиографичната книга " Лале ли си " (изд. " Мартине ", Добрич) да носи своята цялостна достоверност по наличие и изказ.
Дълъг е описът с награди, които е получавала през годините. Между тях е и най-високото отличие в България - медал " Стара планина ", втора степен (2011 г.). През 2004 година е удостоена със званието " Почетен жител " на родния си град Добрич и огромната премия " Нестинарка " за цялостна активност във фолклорното изкуство на Международния фолклорен фестивал в Бургас.
Верка Сидерова е един от първите носители на премията Почетен плакет " Златна детелина " на фондация " Вигория " (2015 г.) за нейната безрезервност към младите, за способността й да предизвиква, да поучава, да подкрепя и предава своята обич към националната ария. Макар и почнала 90-ата си година, това не й попречи да се изкачи решително сама на сцената за приемане на премията. Тя смая присъстващите със своята жизнеспособност, макар годините, с хубостта на живото (не написано) слово, със театралното си държание и финеса на другарство с публиката.
През април 2022 година, за нейния 96-и рожден ден, с цветя и дарове идват Ралица Иванова, хореографка в 144 СУ " Народни будители " в кв. " Младост " в София, и нейна другарка, Марияна Лазарова. Те носят специфични поздравления от името на учителския състав и учениците, и от името на фенове на известната певица. Тук са и дългогодишните правилни другари на Верка - Мария Лешкова, солистка в ДА " Филип Кутев ", а след това и диригентка на хора, и Тодор Георгиев Тодоров (Тошко), механически шеф на ансамбъла.
През декември 2022 година я изненадва непредвидена среща, израз на високо самопризнание към нея. Италианецът Самоеле Пучи, който от 50 години следи българския фолклор, познава доста добре осъществяванията на Верка Сидерова. Посещавайки концерт на отбор " Филип Кутев " в София, той моли за среща с Верка Сидерова. В дома й го води Ралица Атанасова, солистка към ансамбъла, и Тодор Тодоров. Верка беседва с госта на италиански, а възхищението на италианеца е голямо.
" Аз в никакъв случай няма да покажа, че не съм добре. Моите близки ми споделят: " Ти усмихната ще си умреш. " Разговарям сама със себе си - един млад, мозъка ми, и един остарял, тялото ми: Къде отиваш, какво става с тебе... Но като се замисля..., по този начин би трябвало. Сезоните на живота не можем да спрем. След младостта и зрялата възраст идва старостта. "
Въпреки достолепната си възраст, Верка Сидерова се вълнува и от събитията в страната ни: " Как позволиха да сме най-бедната страна в Европа? Не бедна, а най-ограбена. Боли ме, като слушам, че България е най-бедната страна в Европейския съюз. " Светът към нея от ден на ден се стеснява, само че тя не стопира да чете. Възпитаник e на класическата гимназия в Добрич, където е изучавала латински език. Винаги покрай нея е аленият й бележник, в който си записва български и италиански/латински поговорки, които й идват мислено.
Верка Сидерова с достолепие носи и гения си, и своята житейска участ. Щедър плод на родовото си дърво, тя остава постоянно признателна на своите корени, на своя роден край - Златна Добруджа, и на своя роден град - Добрич. Нейната борбеност, блян към познанието, религия и възторг, които са й помагали през годините, й оказват помощ и в този момент, когато на плещите й тежат натрупалите се годините. В думите й постоянно звучи оптимизъм и доброжелателност към другите. На сцената на живота тя избра роля, която играе с достойнство.
Фондация " Вигория "
Народната певица Верка Сидерова, чиито осъществявания не престават да възхищават няколко генерации нейни фенове, е към този момент съвсем на 98 години (р. 26.04.1926 г.). Обградена от домашния уют на своето жилище, с панорамен взор към Витоша, тя е престанала да дава изявленията и да посреща публицисти. Но Верка продължава да е измежду хората и в сърцата на хората, тъй като прелестното завещание, което остави в Златния фонд на българското радио и телевизия е живо и вдъхновяващо.
За следващ път усетихме мощното влияние на националната ария " Лале ли си, зюмбюл ли си ", изпята и записана за първи път от Верка Сидерова, на 40-то Световно състезание по художествена гимнастика във Валенсия през 2023 година, където националният ни тим завоюва първо място. Песента " Лале ли си, зюмбюл ли си " Верка научава от баба си Елена, майка на майка й. Тази ария, изпълнена с присъщите за певицата дълбочина и мелодичност на гласа, се трансформира във визитната картичка на Добруджанския славей, както я назовават.
През май 1951 година е основан отбор за фолклорни песни и танци в София. Филип Кутев, един от основателите на ансамбъла и след това началник, запленен от благосъстоянието на българския фолклор, мечтае да го трансформира в театрално изкуство - събира достоверни фолклорни песни и ги приспособява за многогласово осъществяване. Когато Филип Кутев чува за първи път осъществяванията на Верка през 1952 година, той е безапелационен - подобен гений не трябва да се пропилява. Прави всичко, да улесни към този момент омъжената Верка да се реалокира в София - спомага и брачният партньор й, авиатор в Балчишкото летище, да си откри работа в столицата. Веднъж усетила, че е призната като надарен реализатор, Верка не жали време и старания, с цел да се учи от тези, които са с повече опит в театралните изяви от нея.
Под управлението на Филип Кутев ансамбълът се оформя като един от водещите в страната. Изявите на Държавния отбор за национални песни и танци се трансформират в блестящо културно събитие, както у нас, по този начин и в чужбина. Верка с неспокойствие си спомня, че първото й излизане на турне зад граница е в Чехия през 1953 година Възторженото отношение на публиката и забележителностите на Златна Прага я пленяват. Повече от 30 години нейните невероятни театрални осъществявания като солистка в ансамбъла са изправяли на крайници омагьосаната аудитория в 29 страни - Съединени американски щати, Япония, Русия, Франция, Англия, Гърция, Монголия, Виетнам, Израел и други
Занизват се дълги години на работа в ансамбъла, записи в радиото и малкия екран. Освен изпълнителско майсторство, Верка има и умеенето да поддържа връзка вълнуващо и запаметяващо се с фенове и млади реализатори. Тя раздава обилно песните си и опита си като реализатор. Изслушва начинаещи артисти, поучава ги, окуражава ги. След пенсионирането й нейният ангажимент към българското фолклорно изкуство не секва - осъществявания в малкия екран, гостувания в разнообразни стратегии.
Съхранената й памет й разреши на 85 години да разсъни спомените и да опише историята на живота си със свои думи. Това беше нейното предпочитание - автобиографичната книга " Лале ли си " (изд. " Мартине ", Добрич) да носи своята цялостна достоверност по наличие и изказ.
Дълъг е описът с награди, които е получавала през годините. Между тях е и най-високото отличие в България - медал " Стара планина ", втора степен (2011 г.). През 2004 година е удостоена със званието " Почетен жител " на родния си град Добрич и огромната премия " Нестинарка " за цялостна активност във фолклорното изкуство на Международния фолклорен фестивал в Бургас.
Верка Сидерова е един от първите носители на премията Почетен плакет " Златна детелина " на фондация " Вигория " (2015 г.) за нейната безрезервност към младите, за способността й да предизвиква, да поучава, да подкрепя и предава своята обич към националната ария. Макар и почнала 90-ата си година, това не й попречи да се изкачи решително сама на сцената за приемане на премията. Тя смая присъстващите със своята жизнеспособност, макар годините, с хубостта на живото (не написано) слово, със театралното си държание и финеса на другарство с публиката.
През април 2022 година, за нейния 96-и рожден ден, с цветя и дарове идват Ралица Иванова, хореографка в 144 СУ " Народни будители " в кв. " Младост " в София, и нейна другарка, Марияна Лазарова. Те носят специфични поздравления от името на учителския състав и учениците, и от името на фенове на известната певица. Тук са и дългогодишните правилни другари на Верка - Мария Лешкова, солистка в ДА " Филип Кутев ", а след това и диригентка на хора, и Тодор Георгиев Тодоров (Тошко), механически шеф на ансамбъла.
През декември 2022 година я изненадва непредвидена среща, израз на високо самопризнание към нея. Италианецът Самоеле Пучи, който от 50 години следи българския фолклор, познава доста добре осъществяванията на Верка Сидерова. Посещавайки концерт на отбор " Филип Кутев " в София, той моли за среща с Верка Сидерова. В дома й го води Ралица Атанасова, солистка към ансамбъла, и Тодор Тодоров. Верка беседва с госта на италиански, а възхищението на италианеца е голямо.
" Аз в никакъв случай няма да покажа, че не съм добре. Моите близки ми споделят: " Ти усмихната ще си умреш. " Разговарям сама със себе си - един млад, мозъка ми, и един остарял, тялото ми: Къде отиваш, какво става с тебе... Но като се замисля..., по този начин би трябвало. Сезоните на живота не можем да спрем. След младостта и зрялата възраст идва старостта. "
Въпреки достолепната си възраст, Верка Сидерова се вълнува и от събитията в страната ни: " Как позволиха да сме най-бедната страна в Европа? Не бедна, а най-ограбена. Боли ме, като слушам, че България е най-бедната страна в Европейския съюз. " Светът към нея от ден на ден се стеснява, само че тя не стопира да чете. Възпитаник e на класическата гимназия в Добрич, където е изучавала латински език. Винаги покрай нея е аленият й бележник, в който си записва български и италиански/латински поговорки, които й идват мислено.
Верка Сидерова с достолепие носи и гения си, и своята житейска участ. Щедър плод на родовото си дърво, тя остава постоянно признателна на своите корени, на своя роден край - Златна Добруджа, и на своя роден град - Добрич. Нейната борбеност, блян към познанието, религия и възторг, които са й помагали през годините, й оказват помощ и в този момент, когато на плещите й тежат натрупалите се годините. В думите й постоянно звучи оптимизъм и доброжелателност към другите. На сцената на живота тя избра роля, която играе с достойнство.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ